Начало За нас Лечебни програми Контакти

ЧЕСТИ УВРЕДИ НА КОЛЯНА СТАВА


Кинезиологичното значение на коляното е да скъсява и удължава долният крайник и да позволява точното позициониране на ходилото в пространството. Заедно с тазобедрената става и ходилото, коляното осигурява стабилността на долния крайник при стоеж и е основното двигателно звено при ходене, качване и слизане по стълби, сядане и ставане, бягане и скачане, клякане.

Хлабавата ставна капсула на коляното обгръща две основни стави: тибиофеморалната(ставата между бедрото и големия пищял) и пателофеморалната става( ставата между бедрото и капачето).

Тибиофеморалната става е най-голямата става в опорно-двигателния апарат на човека, която включва два мениска и множество връзки. Менисците подпомагат смазването и храненето на ставните структури и действат като амортизатор, като така намаляват стреса върху ставния хрущял и съответно износването му. Предната и задната кръстни връзки осигуряват стабилизацията на коляното в предно-задна посока, а вътрешната и външната странични връзки на коляното – в странична посока. Пателата (капачето) е сезамовидна кост, вплитаща се в сухожилието на четириглавия бедрен мускул, като по този начин отдалечава сухожилието му от оста на движението, направлява движението, намалява неговото триене, осигурява механична защита на хрущяла и допринася за по-естетичния вид на коляното. Анатомичното разположение, обаче на коляното, го прави извънредно податливо към травми. Това се дължи основно на факта, че свързва два дълги лоста – бедрената кост и големия пищял. Така коляното е подложено на ежедневен стрес, значително нарастващ при упражняване на спортна активност. Най-висок процент на травматизъм се установява при спортове с усукващи движения в колянната става, когато ходилото е в контакт с пода – футбол, ски, баскетбол, болейбол, хандбал, борба, карате, джудо, тенис, хокей и др. Структурите, които най-често се травмират са връзковият апарат и менисците. Сред тях висок процент заемат изолираните или комбинирани увреди на предна кръстна връзка. Лечението на травмите може да бъде консервативно или оперативно. Разкъсването на връзки при млади хора, които желаят да продължат своята спортна дейност, налага тяхната оперативна реконструкция. При увреди на менисците, когато има оплаквания, като блокажи в ставата и болка, се пристъпва към тяхното отстраняване. Отстраняването на менисците обаче води до ранни дегенеративни промени на ставните повърхности. Затова в съвременната хирургия вече се прибягва до отстраняване само на засегната част на мениска, ако разкъсването е само във външната трета, се прилага хирургичен шев. Освен това през последните години откритите хирургични техники се заместиха от артроскопски, с което значително се намалява времето необходимо за функционално възстановяване.

Все повече зачестиха оплакванията от болка под капачето при млади хора, следвие износване на хрущяла в областта на пателофеморалната става, известно още като хондромалация. Процесът може да започне в следствие на директен удар в областта на ставата или при честото триене на капачката по бедрената кост при продължително статично или динамично натоварване, както в ежедневието(често слизане и качване по стълби, бягане, клякане, каране на колело), така и при редица спортове – ски спускане, тежка атлетика, бегови и скокови дисциплини в леката атлетика, спортна гимнастика.

Физиотерапията и Кинезитерапията имат  водеща роля при консервативното и оперативното възстановяването на увредите в колянната става. Крайната цел е възстановяване на фунцията и способността за извършване на ежедневните двигателни дейности. При спортисти крайната цел винаги е максимално възстановяване на способностите за упражняване на спортната дейност. Най-важното условие за успех е обучението на пациента и активното му въвличане във фунционално-възстановителния процес.

ОФИС СИНДРОМ


Двадесет и първи век, век на комуникационните технологии. Човек е неизменно свързан с компютъра – в службата, в къщи, на почивка, в кафенето, в метрото и т.н. Голяма част от комуникациите са 80 % в мрежата.  Социалните мрежи изцяло са навлезли в ежедневието на съвременното  човечество.  Това е факт, но как влияе върху нaшето  здраве? Средно човек седи пред персоналния компютър около 3-4 часа. За хората, чиито професии изискват непрестанна работа с него, престоят е около 6 – 8 часа.

Защо хората работещи на компютри имат проблеми с врата и кръста? Отговорът се крие в човешката ни природа. За нас естествената позиция е да стоим изправени и да се движим, а за почивка е в легнало положение. С напредване не техническия прогрес и новите технологии, все по-често ни се налага да седим продължително време. (офис, кола, заведения и др.). При това положение мускулите отговарящи за поддържане на гръбнака работят на 100 % в статичен режим, но в един момент настъпва умора и те изпадат в състояние на спазъм. При тази картина човек изпитва лека скованост, става му „неудобно“ креслото. В първият момент, когато се изправим след  продължителна работа зад бюрото, често се усеща болка, която отминава след няколко крачки. Друго често оплакване провокирано от седяща позиция е скованост във врата, болки в раменната област и изтръпване в ръцете. Механизмът е абсолютно същия, както при оплакванията в поясната област.

Честото повтаряне на това ежедневие, води до промяна в биомеханиката и кинезиологията на различните отдели на гръбнака.  Например: промяна формата на извивката в шийния или поясния дял на гръбначния стълб, промяна в дължината и тонуса на определени мускулни групи (появява се мускулен дисбаланс), дегенеративни изменения в хрущялите на телата на прешлените и малките ставички между тях, дехидратация на междупрешленните дискове и т.н.  Тези изменения в по-късен етап могат да се усложнят и да преминат в дискови хернии, които вече са сериoзни заболявания на

ОСТЕОПОРОЗА


Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с ниска костна маса и промени в  микроструктурата на костната тъкан, водещи до повишена крехкост на костта и последващо увеличение на риска от фрактури. Дълго време заболяването протича безсимптомно и едва, когато вече има остеопоротична фрактура, болният разбира за своето страдание, а след първата фрактура рискът от следващи рязко се увеличава. Причините за остеопорозата и при двата пола са в основата си хормонални, като жените страдат по-често от мъжете. Всяка трета жена и всеки осми мъж в света получават остеопоротични фрактури през живота си.

ОстеопорозаТя може да бъде генерализирана или локализирана. Генерализираната е :

Първична - постменопаузална ( 51-70 г.) и старческа ( над 70-годишна възраст).

Вторична – най-често предизвикана от продължителен прием на  кортикостероиди, антидепресанти, сънотворни, хепарин, при ракови заболявания, след имобилизация или някои хронични заболявания.

Рискови фактори, които могат да бъдат избегнати :

  • недостатъчен внос на калций и витамин Д с храната – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата;

   • заседнал начин на живот - липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях;

   • тютюнопушене - никотинът в цигарите потиска синтезата на ново костно вещество;

  • прекомерна консумаця на кафе( над 5 чаши дневно), готварска сол, черен чай, злоупотреба с алкохол – тези нездравословни навици водят до увеличено отделяне на калция чрез бъбреците и до загуба на костно вещество;

  • небалансирано белтъчно хранене - прекомерният или недостатъчен внос на белтъчини ускорява процеса на костна загуба;

   • остър и хроничен психоемоционален стрес - адреналинът, който се отделя по време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване. хормона и др.

Най- честите последствия на остеопорозата са :

        • Болки в гърба и кръста с хроничен характер, които се изострят при физическо натоварване;

        • Деформации на скелета;

        • Намаляване на ръста;

        • Намалена трудоспособност;

        • Костни фрактури на скелета (най-често на прешлените на гръбначния стълб, костите на предмишницата, а в по-късна възраст – и на бедрената кост).


        Диагнозата  ОСТЕОПОРОЗА  може да се постави още в предфрактурния стадий чрез:

      • рентгенография, която е подходяща за поставяне на диагноза в по-късен стадий на заболяването;

    • остеодензитометрия - количествен метод за оценка на минералната плътност на костта, чрез който може да бъде определен рискът от патологични фрактури;

       • биохимични изследвания за определяне на съдържанието на калция, фосфора и калций-регулиращите хормони в кръвта.

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Тя включва хранителен режим, медикаменти, физиотерапия и рехабилитация.

За предотвратяване на остеопорозата се препоръчва комбинация от упражнения. Те могат да забавят минералната загуба в костите, да помогнат за поддържане на стойката и да подобрят доброто здравословно състояние като цяло, с което да намалят и риска от падания.